Не произнасяй чужди думи с устата си. Употребиш ли чужда дума, знай, че не ти си усвоил друг език, но той те е превзел, щом ти се отчуждаваш от своя. По добре да изгубиш в битка голям град, отколкото най-малката и незначителна дума, от своя език.
Страни и държави не се превземат само с меч, но повече с език. Знай, че пришълецът толкова те е покорил, колкото думи ти е откраднал и ти е натрапил свои.
Народ, изгубил словото си, вече не е народ.
Има болест, която поразява езика, така, както заразява и тялото. Помня аз една такава зараза, умъртвяваща езика. Най-добре се обяснява тази опасност, като се сравни с битка, когато народ се сблъска с народ, и където един език, истински противостои на друг.
Два народа могат мирно да живеят и да се разбират, но езиците винаги ще воюват непримиримо. Когато два езика се смесят, те, като че влизат в бой, и започва битка, - не на живот, а на смърт. И докато на бойното поле се чуват двата езика, битката е равностойна, но когато започне да преобладава само единият език, значи вторият губи битката. И в края на битката, вторият език вече не се чува, и ще остане само един. А няма ли го езика, няма го и народа.
Знай, чедо мое, че битката между езиците, не продължава ден или два, като битката между войските на два народа, и даже не година или две, като войната между народи, но продължава век, че и два, - и за езика това е само миг. Затова, чедо мое, е по-добре да изгубиш всички битки и войни, отколкото да изгубиш езика. Защото, след изгубена битка или война, остава народът, а след изгубен език, народа вече го няма.
Езикът, чедо мое, е по-корав от всяка крепост. Когато неприятелят превзема всичките ти крепости, не се отчайвай, а се заслушай в езика си. Ако езикът ти не е засегнат, не се бой. Ще минат пътници и търговци през далечни села, и ще послушат родния език, който още глаголи и още звънти, като златна монета, и ще знаят, че това е наща дършава, макар и, временно, чужди да я управляват. Царе се сменят, държави загиват, но докато езикът и народът ги има, още има надежда, народа да си върне отчуждената част земя, както и да се върне народът при майчиния си източник.
Източник: Дневник с православным календарем 2002 года, Издательство сербского монастыря Студеница
Перевод Василевич Екатерины
http://3rm.info/publications/53156-zaveschanie-stefana-nemani-o-yazyke.html
Превод, Григор Симов
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69