Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2018 08:33 - отношението - функция на еволюцията7
Автор: bven Категория: Тя и той   
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Мозъкът е бил в наличност, но функциите му са били съвсем елементарни. Всичко, което двамата са правели, дори даването на имена на животните, както се твърди, е само осъществяването на една кодирана в тях програма. Никаква самостоятелна дейност не са имали по отношение на заобикалящия ги свят.

Едва когато Ева усвоява познанието и веднага след като Адам се присъединява към това дело, те проглеждат. Породената функция регистрира внезапно преминаване на ново ниво на активност на техния ум -съзнание и самосъзнание. Този стих от Библията е изключително важен за нас, защото дава информация за принципната и качествена промяна в умствената дейност на първите хора.

Процесът е двуполюсен и едновременен, което ще доведе рано или късно до схващането на света като такъв какъвто е! А чрез него и на космоса като такъв какъвто би трябвало да бъде според един от основните принципи на познанието - Аналогията. Този принцип (не закон) е даден още от ТОТ (Хермес), чрез кодовото слово "Каквото долу, такова и горе. "Ето една от тайните на египетските мистерии носеща в себе си знание кореспондиращо с основните изводи на науките астрономия, физика, химия, биология, философия и т. н. Характерен белег на древното космологично мислене е моноструктурността по отношение на света, в който живее човека. Хората са възприемали своя свят като универсален и цялостен, тоест хармоничен с космоса.

Развитието на познанието сменя и техния критерий за света, в който живеят. Той се разраства, докато идва денят когато човечеството прозира, че света на Земята е цялостен и хармоничен с Вселената, защото същата тази Земя е елемент от системата на Слънцето, на Сириус, на Орионовия ръкав, на Галактиката и..., а това означава микро структура от макро света. Каквото долу - такова и горе! Ето истинското ниво на развития ум. Ето функцията отношение, динамично развиваща се в битието на функциониращият ум. Това е богоподобието на ума преминал във Второ и Трето ниво на съзнание (подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание). Това е Човекът на Ницше, а не изроденият дивак на Хитлер и националсоциализма. Цитираме Ницше съвсем преднамерено, защото неговият образец за човек крие един проблем. Ницше не успява да достигне до Човека придобил широта и пълнота на свръхсъзнанието. Той дава добра преценка на върховия критерий на дуалния процес съзнание - самосъз­нание, при който свръхсамосъзнанието надделява и става просто свръх АЗ. Но само толкова. Това е човешкото - светлината от долу - нагоре, като път на Душата, но не и на Орендата на човешкия Дух.

Свръхазът е големият Човек, Духовният АЗ, но все още не е божественият АЗ, не е ЕГОТО, при което Свръхсъз­нанието е цялостен критерий за мирозданието и Горе и Долу. Това е съзнанието на Архитиповете, на нивото Буддхи. Тогава, когато човекът става Будда. Човекът на Ницше не е Будда, не е съзнанието за нещата по принципа на подобието. Все още е само наподобяване, защото АЗ - ът не е смирен чрез принципа на Христос. Все пак е близо до него, почти е то, но не е! Ницше не успява да снижи и да слее АЗ - ът с Душата, с Егото. Това позволи на невежи лумпени като Хитлер да унищожат най-ценното във философията му. Когато един ум в развитието на своето самосъзнаване премине от нивото на самосъзнание към свръхсъзнание, той наистина може да бъде наречен божествен.

III
Протеклият в ума процес има и чисто физиологичен аспект - формира се нова степен на органите за възприятие(очите) - ЗРЕНИЕТО. Като че едва сега информацията, която и без друго е влизала в мозъка, достига до мозъка, започва да му служи за база за нова придобивка. Или може би очите едва сега са били "включени" да виждат истински, да възприемат нещо, което го е имало, но те са го възприемали само формално.
Като орган окото е било даденост, но като възможност то се формира в пълнота едва в този момент. И едва сега мозъкът чрез придобитата способност принуждава очите да гледат реално. Комуникативен процес, който преди това явно е липсвал у Адам и Ева.

Открива се още една функция на цяла система от органите на мозъка, която е била не активирана за дейност. Това "включване" на връзката очи - мозък става най-същест-вената информационна структура на ума и е база за развитието както на полукълбата, така и на едно бъдеще, което опитът ще даде като възможност -творческото мислене. Истинското подобие се крие именно тук - в способността да интерпретираме придобитото познание по нов начин. Защото Творчеството е синтезът на личния еволюционен опит, поднесен чрез средствата на дадено изкуство. Чрез някаква опитност - каквато и да е тя. Разнообразието е ясно. В това е божественото подобие - във въображението на творящия ум, на свръхсъзнанието. Защото съзнанието е троично, както вече казахме, и като такова е йерархия за лична еволюция.

Тази троичност се изразява в ПОДСЪЗНАНИЕ (на етапа на сегашната еволюция е доста потиснато), СЪЗНАНИЕ(синтез от придобитата опитност) и СВРЪХСЪЗНАНИЕ - творческото въображение, което извежда синтезирания опит в ново ниво имаща за цел своеобразна бъдащност.
Подсъзнанието е типично за Животинското царство, за колективното съзнание, но се носи от човека като минала даденост воалирана от Душата, за да не се намесва в новия опит. В живота подсъзнанието действа най - често като инстинкт. Съзнанието във всеки живот е двуполюсно - съзнание и самосъзнание. Те са неделими, но самосъзнанието е винаги следствие от еволюиралото съзнание. В тази приложена последователност се състои апотеозът на еволюиралото Свръхсъзнание, което ще каже. Прости им Господи, те не знаят какво вършат!" С други думи - те нямат още самосъзнание за себе си, за нивото и същността на действията си. Защото наистина Християнството е самосъзналият се като ХРАМ и СИН човек. Еволюцията на разгневените от вярност към буквата от закона юдеи, водещи при Христос прелюбодейката, ТОЙ издигна само с предложението безгрешният да хвърли камък първи върху нея. И те еволюираха за секунди. Еволюира съзнанието им, което се самосъзна по отношение на Закона и се ограничи от действие - приложи лична воля, а не страх от закона!


Самосъзнанието, като функция на ума и следствие от пробуденото съзнаване на света извървя дългия път на Блудния син, който всичко материално пропиля и изгуби, но идеята за синовността остана. Едва когато се освободим от всичко земно, всичко привързващо ни към материалното съзнание, ще се самосъзнаем като изгубени чада и ще чуем гласът на Бога в себе си. Глас, който не спира да ни пита: Адаме, где си?!
Себе си и собствената си търсеща душа ще чуем. И ще изградим чрез Волята и Ума Свръхсъзнанието - божественото присъствие у нас. Това искаше да завещае и Ницше на хората, но не можа да го схване като пробудена божественост, а като придобита възможност на личността. Само свръхсъзнанието приложено като цялостност може да достигне до идеята „Обичай врага си!"

Мойсей завеща "Обичай ближния си!", а Христос каза "Оби­чайте враговете си!"- завет не за самосъзнание чрез лично поведе­ние в закона, а за Закон на личността в поведението й към света като цялост. Ето божествеността като висша духовност. От Египет до Мойсей се ходеше по паважа на дадения закон чрез съзнание и самосъзнание за поведение.

От Христос насам се твори свръхсъзнанието. Само при наличието му може да се извърши всеопрощение и да се предпочете смъртта пред агресията, какъвто все пак е всеки закон, колкото и съвършен да е той.


Една Жена, един Плод и една Змия (цикълът) пробудиха блуждаещият в неведение човешки ум. И започва епохата на натрупването на сетивен опит. Адам и Ева са задействували невроните на полукълбото, което жадно приема информация и светът става познаваем. Древните дялове на мозъка са въведени в друго ниво на дейност - да селекционират и да съхраняват сетивния опит, който функциониращият мозък натрупва непрекъснато. Тяхната истинска същност винаги е била тази - Дългата родова памет. Тогава прозвучава фаталният въпрос на Бога:"Адаме, где си?!" Забележително е, че Богът търси само Адам. Защото Той пита къде е Космичното, Божественото, къде е ЯН енергията?! Всевиждащият Бог пита! Адам и Ева наистина не знаят къде са, защото са там, но и не са там - мястото е станало друго, както и те са вече други. Всичко се е променило. В това първо питане на Бога към Адам е изразено цялото бъдеще на Човечеството. Бъдещето на космичния човек, пропаднал дълбоко в материалния свят, който го е провокирал да го опознае и да еволюира чрез опита. Защото Добро и Зло се познават в опитност, в изстрадано противоборство, докато Злото еволюира и стане Добро или докато обърканият Човек се люлее между собствените си критерии, които отношението постоянно мени и деформира.



Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14873420
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава