Жена, която смята, че да се изневерява, е най-големият грях, привлича мъж, който й изневерява. (Така тя има възможност да докаже правотата си, че изневярата е най-ужасното нещо).

Мъж, който е стиснат, привлича жена, която харчи много.

Майка, която има планове за детето си какъв (каква) да стане като порасне, й се пада неблагодарен син или дъщеря.

Честните хора попадат на лъжци.

Така живеем със съзнанието, че сме жертви, но всъщност ние сме господари на собствения си живот. Сами творим реалността си със собствените си мисли.

Разбира се, има хора, които привличат такива партньори, с които живеят спокойно и изпитват удоволствие от живота. Но повечето сами си изграждат идеализации чрез високомерието си и животът им изпраща точно това, от което имат нужда да се “поправят”.

Ако приемаме всичко спокойно, смирено, с благодарност, няма да изпитваме продължително време негативни емоции и няма да имаме нужда от “шамари” и уроци. Изглежда лесно, но в действителност се случва рядко.

Ако някой се държи с нас гневно, злобно, обидно, ние заставаме в отбранителна позиция и сякаш сме длъжни да му отговорим на достъпен за него език (гневно, злобно, обидно).

Ето едно упражнение, което помага да запазим вътрешно спокойствие и да не реагираме на омразата:

Когато усетите, че се надига у вас гняв и негодувание, изпратете на човека срещу вас мислено любов и благодарност. Нещо повече – изпратете му съчувствие – той най-вероятно не осъзнава какво прави.При конфликтна ситуация изпращайте мислено прошка – “Прощавам ти и те приемам такъв, какъвто си. Прости ми и ме приеми такава, каквато съм.”

Да простите най-вече на самите себе си, когато сте имали очаквания към живота си и те не са се оправдали, не са се сбъднали. Човек има тази склонност – да се чувства обиден от себе си, да чувства вина за какво ли не.

Как да разберем, че сме простили?

Когато променим отношението си към човека, към себе си, към живота.  Каквото и да се случва отвън, нищо вече не е в състояние да предизвика в нас негативни емоции.

“Човек се възмущава от злото, идващо отвън, от другите хора, а не се бори със собственото си зло, въпреки, че това е в неговата власт.” (Марк Аврелий)