Голям принос в нашата култура би имал този, който преведе всичките много томове на това произведение на родния ни език. А ако пък няма кой да ги преведе от оригиналния им език, нека ги преведе от руски. На руски поне могат да се ползват в нашите библиотеки. Много от нас не знаят, че всъщност приказките са осем тома. Ние сме превели много малка част от тях. Още по-неизвестен е фактът, че всъщност те изобщо не са за деца. Много са еротични, на места почти порнографски.

Нека да ви разкажем сега каква е историята, описана в тях. Та един владетел заварил жена си в измяна, при това с негов роб. Той се изпълнил с желание да отмъсти на всички жени за това. И така, той започнал да убива девойки, след като е прекарал нощ с тях. Само Шехеразада останала жива по-дълго, защото всяка нощ му разказвала истории. Именно това са тези приказки. Почти всичките от тях са абсолютно непознати на българския читател. Има само две по-разширени издания на тези приказки от Издателство за деца и юноши и от Световна класика. В тях само е загатнато съдържанието на цялата поредица многобройни приказки, или повече. Впечатлението, което обаче остава у читателя след това е, че иска да ги препрочита отново и отново – не му се иска да се отдели от този пъстър свят, в който се потапя от тях. Свят, който е невероятен наистина, изпитала съм го по себе си. Пък, ако никой не се захване да ги преведе всичките, май ще се захвана аз, няма да се стърпя.

Много от хората, на които съм разказвала това, обикновено питат, ама как така арабите ще създават еротични приказки, нали при тях публичността на еротиката е забранена – жените им ходят с фереджета, спазва се благоприличие?! Не. Искам да ви разкажа нещо интересно.

От различни араби знам, че ако арабин отиде уж да преспи с проститутка, той ще изпита възбуда само от присъствието й и докато тя се съблича. И това е всичко, той въобще няма да стигне до края. Защото е възпитан така, че мястото на секса е само в рамките на брака, сексът е нещо свято. А може би поради тази причина именно такива народи като арабските с подобни разбирания имат най-силно чувство за еротика. А това са именно източните народи. Разбира се, с особено чувство за еротика се открояват индийците и индонезийците. Те са изключително интересни. За такива като мен, които изучават и наблюдават, разбира се. Достатъчно е да прочетем само в епоса Махабхарата за няколко любовни истории. Или на още места – в митологията и приказките на тия народи. Най-известна е сигурно тази за Нал и Дамаянти. Има и други. Аз обаче предпочитам други. Като например тази за женитбата на принц Юдищира и принцеса Драупади. Интересно е и да се види как другите народи не винаги на първо място като качество за брачен партньор в приказките си изтъкват това, което ние, българите. Ние изтъкваме винаги външната красота и трудолюбието. Но явно някои други ценят други неща – благородството, смелостта, упоритостта, душевната чистота, мъдростта. А защо не се замислим върху това? Добро качество може да бъде и това да бъдеш лоялен към работодателя си, да си почтен, да уважаваш началниците, родителите и роднините си. Важно е също така да си в състояние да служиш на хората – чувство, което у българина липсва.