Защо най-сетне не се намери преводач, който да преведе целите Махабхарата и Рамаяна? В България ги има на руски език, така че и един превод от руски би бил вариант. Същото важи и за многото на Юнг и Приказките на Шехеразада. Преди години Световна класика издаде едно тъпо издание на Махабхарата, което за нищо не става. В него няма почти никой от главните герои и важи събития. Въобще пълен абсурд. Честно казано, би било редно редакторите на Световна класика да бъдат сериозно санкционирани заради такова непрофесионално, смешно и куриозно издание. Поне някаква заслуга за културата имат кришнарите заради това, че са издали част от Махабхарата - "Бхагавад Гита".
Та, да си дойдем на думата. Защо тоя ми ти известен епос би бил поучителен за политици? Защото в него става дума за политическите домогвания до властта на две семейства принцове. Първи братовчеди.
А ето как е започнала тази история. Имало едно време един цар на Индия. Но за жалост той бил сляп. Не можел да изпълнява задълженията си, затова отстъпил трона на брат си. Брат му след време починал, обаче, и затова се наложило слепият цар да стъпи на трона въпреки недъга си. И той, и брат му имали синове-наследници. Но сега въпросът бил кои от всичките тия имат право на трона - на слепия или на брат му. Та, "Бхагавад Гита" е диалог между единия от наследниците, принц Арджуна, и бог Кришна.
Между другото, Арджуна е имал интересна и поучителна среща и с друг бог - Индра. Интересен  е тук стремежът на принцовете, т. е. на власт имащите към мъдрост, който се вижда техният стремеж към контакт с божественото - нещо, което в днешно време би се видяло безкрайно странно на съвременните ни управляващи.
Нека ви разкажа, например, за срещата с бог Индра, упомената по-горе. Та въпросният принц трябвало да изкачи някаква трудна и страшна планина, за да иска от въпросното божество нужни добродетели (качества), с цел да може да преодолее определени изпитания. Какво се случило? Нима принцът е отишъл до планината като нашите управляващи - в прекрасно возило, скъпо облечен, разглезен, следван от слуги и лакеи, които му носят куфарите с вкусна храна и бельо за преобличане? Съвсем не. Нашият принц се е отдал на смирение и тук става човек като всички смъртни. За какво отива той при божеството всъщност? Ами, за да проси благословия. Нека погледнем на това изпитание по друг начин. Всеки един от нас се сблъсква с различни изпитания и цели в живота си. Малко от нас се замислят, обаче, че за да ни бъде понякога позволено от съдбата да постигнем някоя от тези цели, може би е било нужно да преминем първо през някаква подготовка, или, инициация. Особено пък ако се касае за постигане на някаква важна цел. Такъв бе случаят и с принц Арджуна. Между другото, той не бе физически неподготвен за този дълъг преход по планината - той се славеше като най-добрия стрелец. Трябваше да мине през глад, умора, изтощение, за да стигне до целта. Интересно е, че по пътя той срещна един отшелник, който му даде напътствия - че за да стигне до целта, трябва да се откаже и от храна и да се отдаде на пост, значи, на дисциплина и лишения. Колко от нас са се опитвали да дисциплинират себе си, за да постигнат нещо, а все нещо не им достига? Без лишения и болка не става. А най-важното качество тук е постоянството, смелостта, издръжливостта. Когато те не ни достигат, какво е нужно - да вървим с лице срещу страха. Само така ще го преодолеем. Случвало ли ви се е да изпитвате страх, че той да ви преследва всяка секунда. Да знаете, че от преодоляването му зависи бъдещето и съдбата ви, а в същото време да се упреквате от липсата на смелост да тръгнете срещу него. При много от нас това е често срещана ситуация - ние знаем какво трябва да направим, но сами си правим някакви спънки. После се укоряваме дълго за тях, но не можем психически да преодолеем предпоставките за тях и занапред. Такава бе ситуацията и с нашия принц Арджуна. Но когато той стигна до срещата с божеството, бог Индра му каза: "Ти нямаш нужда аз да ти давам качествата, дарбите, които са ти нужни. Ти вече ги имаш. Това са  твоята смелост, доблест, постоянство, издръжливост." Колко поучително за съвременните политици, а и за всички нас.
Нека по подобен начин да гледаме и на беседите между същия Арджуна и бог Кришна в "Бхагавад Гита". Беседата с божеството е начин за какво - да получиш мъдрост, напътствие, насока за всякакви ситуации. Има си начини човек да получи такива, стига да иска. А особено е нужно да се стреми към тях именно човекът, който носи отговорност и за други хора, за човека във властта. Не се говори много за това, но може би много от европейските царе, чиито имена знаем, са правели под някаква форма същото. А защо нашите управници, та и тези на някои места в чужбина, са се отказали от това?! Оставям ви тази тема да разсъждавате върху нея.