Напоследък, през последните месеци по научно-популярните западни телевизионни предавания непрекъснато се предават репортажи за още недоизследваната гробница на обединителя на Китай, по рождение принц от княжество Чин. Понякога човек, четейки или слушайки подобни истории за уж велики хора, почва да се пита дали те наистина са били с ума си, защото са били жестоки към другите. Или просто дали трябва да приемем, че статуквото може да бъде променено само насила. Сигурно е така. Та въпросният император е решил да остави нещо след себе си. Искал е да бъде безсмъртен. Когато слушаме за това каква гробница си е построил например, се чудим на нивото на научните познания в някои области, което са имали някои от древните. Как е възможно саркофагът на този император да е построен така, че да съхранява тялото му? Как е възможно вътре в гробницата да се направят реки от живак, които да изобразяват реките в Китай? Как е възможно да се изобрази вътре карта на цял Китай? Как е възможно саркофагът в гробницата да е проектиран така, че да съхранява тялото на мъртвия толкова дълго време? Удивително е точно местоположението на саркофага - точно в средата на хълма, във сърцевината му. Тунелите, които водят до него. Не е ли странно един човек да почне да строи собствената си гробница, докато е още съвсем млад? Как би се чувствал един мъж, заобиколен като владетел с купища наложници, които кой знае как се стремят всяка от тях нейният син да завладе трона? Как би се чувствал човек, ако знае, че вероятно всъщност по произход не е царски син, както всички мислят, а е тайно незаконен сино на първия съветник и някоя наложница? Как би се чувствал същият този някой, ако след толкова години унищожи собствения си баща, благодарение на когото всъщност се е издигнал до трона и проводник на чиито идеи е станал? Ако вашият баща е проектирал всички ваши решения, бихте ли го унищожили накрая?