Свободен стих, в по-голямата си част освободен и от препинателни знаци - смисълът е думите и стиховете да се отнасят свободно помежду си - при различния поглед една дума да участва в различни образи и метафори ; основното е липсата на ( изчистване от ) някакви възпитателни и призивни задачи ; търси се израз на настроението и неговата свързаност със скритите пластове на различните несъзнавани страхове, желания, стремежи - погледът е навътре, дори когато минава през външни обекти ; силна връзка с енергииге на различни митове, символи - като архетипни фигури и общи мотиви ; характерна е краткостта, отсяването на думите, а не натрупването им, като смисълът на това  е във възможността всяка една дума да бъде много по-силна и поливалентна, когато е в свободно пространство, отколкото, ако е затрупана с други думи - важно е думата да е почти непоклатима, но не с едно единствено значение, а със семантична мрежа от значения.
Използва се парадоксът, нонсенсът, абсурдът, липсват възходящи интонации, водещи към увенчаваща поанта (синтезиране на цялото стихотворение).
Това е поезия, която е сериозна, без да се взима на сериозно. Едно от основните й изразни средства е иронията и самоиронията. Всяко твърдение може да бъде разколебано още в самото си появяване - поезия на неувереността, на "слабата реалност", в която обаче, както е според даоската философска система, мекото и слабото побеждават силното и твърдото.