Кръстът като декоративен мотив е по-стар от кръста като уред за мъчения, който прроизлиза от кола за мъчения. Като декоративен мотив той се появява у финикийците - като символ на жертвоприношение, и у германците - като знак на вълшебно покровителство.
През цялото време, докато кръстът се използвал за мъчения и екзакуции, християните избягвали обективното и мисленото му изображение. Когато по изключение го изобразявали върху гробниците, това било като атрибут на мъченика. Когато Константин премахнал мъчението на кръст, употребата му като символ се увеличила.
Самият Константин, за да увековечи кръста, който забелязал в небето преди битката си с Максенций, наредил на императерския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "In hoc signo vinces" - "С този знак ще победиш!".