Някои специалисти препоръчват, когато се изследва средновековната реторика, да се има впредвид и един от малкото научни трудове, които са писани по въпросите на реториката тук, в славянските страни - този на Ломоносов.
Нашите наблюдения, обаче показаха, че Ломоносов едва ли може тук, в този случай, да ни помогне особено.
Средновековното ораторско майсторство доста се отличава от античната реторика. Всички сме свикнали да наблюдаваме нашите политици да използват античната реторика при речите си - много думи, много украсени фрази, много метафори и сравнения, но все празнословие с цел манипулация (въздействие) върху аудиторията.
При средновековните автори, обаче, нещата стоят съвсем другояче. Да не забравяме, че средновековната литература е преди всичко религиозна литература. Това има значение. Много често тя е създавана с цел да се разпространяват и проповядват религиозни идеи. Тук виждаме целенасочеността на авторите - изчерпателно, без празнословие, с прекратсни сравнения. Но да не забравяме и че през този период не са съществували в някои страни понятия и думи за всички цветови нюанси от цветовата гама, които днес познаваме и назоваваме.
Въпреки това, аз лично не съм виждала по-добри, дори и при съвременните и при античните орагори, примери за ораторско съвършенство.