В България в момента има две педагогически, противоречащи си теории. Едната е новаторска и все още трудно се приема тук, но е много ценена в чужбина.
Другата е т. нар. старомодната, която е била употребявана до сега.
Подходът ни към децата от педагогическа гледна точка може да е различен.
Дали ще се опитваме със строгост и сила да ги дисциплинираме, да фокусираме вниманието им, дори, когато те не искат.
Или постепенно, като им говорим за определени неща, свързани с бъдещата тема на изучаване, ще им привлечем вниманието към темата.
Редно ли е да изолираме децата с увреждания от общуване с нормалните деца? Вероятно не.
Какво трябва да съдържа обучението в детските градини? Само елементарни хигиенни навици и игри, или сериозна подготовка за училище?